100 години "Арсенал" в Казанлък": ДЪРЖАВНАТА ВОЕННА ФАБРИКА – НАЙ-МОЩНОТО ПРЕДПРИЯТИЕ В БЪЛГАРИЯ

Със заповед на министъра на войната от 5 февруари 1926 г. Държавната военна фабрика в Казанлък получава статут на самостоятелно звено с ранг на отдел в Министерството на войната.Още в своето началотя биланай-многобройното предприятие в страната – 1739 души. В края на 1939 г. достига 2448 души. С концентрацията на персонал и мощности фабриката–единственото военнопромишлено предприятие, се превръща в най-големия индустриален обект на държавата и в най-мощното предприятиев България.

Своето най-високо развитие фабриката достига през довоенната 1938 година – тя се разширява и в териториално, и в производствено отношение. Това налага създаването на нова структура, която включва 4 самостоятелни отделения:

Общомеханическо, Военно, Барутно-експлозивно и Техническо. Организирано е и противовъздушно отделение. Започва изграждането на собствено водозахранване. Преди това са изградени лечебница, детска забавачница и плувен басейн. Развиват се театрална, физкултурна и туристическа дейност. През 1935 г. започва да се строи сградата на Управлението.

Тъй като снарядната работилница в Казанлък не задоволявала растящите нужди на армията от артилерийски боеприпаси, а вносът поставял държавата в зависимост от други страни, се наложило изграждането на второ предприятие – в град Сопот. То било възложено на ДВФ – Казанлък. Само за година, върху площ от 10 000 кв. м, били завършени и оборудвани най-важните сгради. За материали и работници – 338 души, ДВФ изразходила 6 млн. 440 хил. лв. От 1 януари 1939 г. клонът в гр. Сопот функционира като самостоятелна фабрика, днес Вазовски машиностроителни заводи – ВМЗ.

Създадено е през 1939 г. за изпитания на издръжливостта на ремонтираната артилерийска инструментална част, на качеството на боеприпасите и балистичната им характеристика. Директрисата му е котирана от Географския институт. По общата дължина от 19 км имало 9 позиции за стрелби от различни разстояния. Оборудвани били железобетонни прикрития и постройки за складиране на боеприпасите.

Самолетната фабрика в Казанлък, създадена през 1927 г. от фирма „Аеро“ – Прага и откупена през 1930 г. от „Капрони“ – Милано, в която са произвеждани над 200 самолета от различен тип – КБ-1, КБ-3 - „Чучулиги“ и др., през 1942 г. е вече собственост на България и става клон на Държавната военна фабрика– Завод 13 към ДВФ–Казанлък. Имала три работилници – механична, аеромонтажна и дърводелна, с общо 313 работници.

През 1944 г. фабриката е прехвърлена към ВВС, а през 1954 г. самолетното производство е преустановено. През 60-те години фабриката се профилира като единственото предприятие за хидравлични изделия в страната, дн. „Капрони“ АД.

От 30 декември 1942 г. фабриката била граждански мобилизирана. По силата на Закона за гражданската мобилизация, отсъстващите до 5 денонощия били наказвани с тъмничен затвор до 2 години, а тези, които възпрепятствали производството – със строг тъмничен затвор до 10 години.

Те бележат своето начало през 30-те години.Работниците нямали право на платен домашен отпуск; орязвали им заплатите; жените получавали два пъти по-малко от мъжете; през работно време били забранени храненето, говоренето и тютюнопушенето; нямало транспорт и охрана на труда, допускали се тежки трудови злополуки.

През 1930 г. в ДВФ била създадена партийна организация със секретар Иван Георгиев-Зеленогоров. Под ръководството на шлосера Начо Иванов Лазаров били изградени младежки организации в Казанлък, Мъглиж и други селища.

През 1941 г. ген. Владимир Заимов установил връзка с различни звена в ДВФ с цел тайно да произвеждат запалителни смеси и взривни вещества за съпротивителното движение. Работниците слушали радио Москва, разпространявали позиви. За най-активните започнали арести и те минали в нелегалност.

Независимо от неблагоприятната стопанска среда – висок процент на вноса на материали и огромно разнообразие на въоръжението, във военните години фабриката в Казанлък активно произвежда продукти с високо качество: пехотни и артилерийски боеприпаси, резервни части, взривни вещества, горивно-смазочни материали и пиротехнически изделия. Извършва и ремонт на артилерийски системи, стрелково оръжие и оптически прибори, осъвременява бойната техника.

По време на войната военните предприятия са най-значимите промишлени обекти в страната, в останалите заетите били до 100 души. Българската военна промишленост, чийто гръбнак към лятото на 1944 г. са ДВФ–Казанлък, с персонал от 8351 души, и фабриката в Сопот – с 2112, непрекъснато увеличава потенциала си, за да придобие след войната измеренията на отраслов индустриален комплекс, бъдещият Военнопромишлен комплекс – ВПК.

- През 1940 г.от Германия в ДВФ били доставени 4 електрокара. Първият електрокарист бил Ганчо Бочаков от Бузовград, а първата електрокаристка – Гинка Лалчева.

- В ДВФ произвеждали и много продукти за народното стопанство. Един от тях е вайнщайн– препарат, употребяван в бояджийството.

- По спомени на ковача Гатьо Гъдев от Казанлък, за битови условия в първите години не можело да се говори – нямало отопление, работниците си носели храна от къщи, а вода за пиене гребели с кофи от една шахта. Но, след като веднъж в една кофа видели трупове на мишки, започнали да си носят и вода.

- До 1944 г. в ДВФ имало само 1 стол за хранене с три отделения, според йерархията: за офицери, за техници и чиновници и за работници.

- Около първия арсеналски кладенец, намиращ се до днешния музей, се провеждали офицерски балове. Каменната беседка, с перфектна акустика, се използвала за произнасяне на речи, церемониии концерти, вкл. на Царския симфоничен оркестър с диригент Саша Попов. Това място било емблематично – през 1935 г. тук се снима целият инженерно-технически състав.

- Изобретателят Иван Ночев, направил възможно кацането на Луната през 1969 г. с реактивните двигатели, които създал, преди да замине за Канада и САЩ, е работил в ДВФ – Казанлък.

- Между 20-те и 40-те години в ДВФ са секли монети– за заплатите на 23 пехотен Шипченски полк, сочи изследване на колекционера от Казанлък Антоний Цветков. От едната страна бил изписван номиналът, а от другата – ДВФ. През 1947 г. монетите от бронз и мед били претопени, а тези от алпака отишли за направа на вилици и лъжици за заводския стол.

- На 24 май 1932 г. в двора на Педагогическото училище в Казанлък е открит първият паметник на Светите братя Кирил и Методий. Скулптурата е отлята от бронз в Държавната военна фабрика.

- Паното с площ 7 кв. м на сградата на Управлението, разказващо в три части историята на машиностроенето в България и Казанлък, е отлято в ДВФ, според надписа – през 1936 г.

- По спомени на сър Иван Папукчиев, казанлъчанин, работил в арсеналската електролаборатория, през 30-те години в Казанлък имало изобилие от униформени шапки – в училищата, в гарнизона, на летището… Най-многобройни обаче били арсеналските – черна фуражка с месингов монограм, две кръстосани оръдейни дула, между тях бомба и буквите ДВФ. Стотиците работници на фабриката с гордост ги носели, демонстрирайки принадлежността си към една по-особена група хора.

- Тъй като часовниците в града по това време били малко, за точно време служела арсеналската сирена, която сутрин го известявала три пъти – точно в 7.00, в 7.30 – по-дълго, а в 8.00 часа – по-късо, за започване на работа.

Такива били първите 20 години на предприятието на казанлъшка земя. Трудни, напрегнати и бедни, но и романтични. Една фабрика преобръща живота в този красив български край, дава тласък за развитието на индустрията и коренно променя облика му. Привлича хора от цялата страна и за 2-3 години населението на Казанлък се увеличава с 1/3, което наложило интензивно строителство на жилища, незапомнено дотогава. Жизненото равнище на хората се повишава. „Започна процъфтяването на Казанлък, за да се оформи по-сетне от малък провинциален град в богат промишлено-индустриален център”, пише в спомените си дългогодишният пиротехник Кирил Глушков.